В средата на 1983 г. известният трейдър на суровини Ричард Денис води спор с неговия дългогодишен приятел Бил Екхард по въпроса дали великите трейдъри се раждат или се създават.

Денис смятал, че може да обучи група хора как да станат големи трейдъри. Екхард пък смятал, че генетичните дадености са в основата на това един трейдър да има успехи.

За да разреши спора, Денис предлага да наберат и да обучат няколко трейдъра и да им предоставят реални сметки за търговия, за да видят кой от двамата е прав.

Денис и Екхард пускат обява за набиране на желаещи да бъдат обучени да търгуват във финансови издания като Barron's, Wall Street Journal и New York Times. В обявата се казвало, че след кратък курс преминалите през обучението ще получат реални сметки, от които да търгуват.

На обявата се отзовават над 1000 души. На следващата година Денис отново пуска обява, като този път желаещите да участват са около 15 000. В крайна сметка първата група на Денис в края на 1983 г. се състои от 14 души.

Точните критерии, по които Денис е избирал своите трейдъри не са известни, но подборът е включвал поредица въпроси, чиито отговор е бил „вярно" или невярно". Ето и някои от тях:

1. Големите пари в търговията се правят когато човек успее да купи на дъната след голям спад.

2. Не е от полза човек да следи всяка котировка на пазара, на който търгува.

3. Мненията на другите за пазара е добре да се следват.

4. Ако човек може да рискува общо 10 000 долара, то той би трябвало да рискува 2 500 долара във всяка сделка.

5. При влизане на пазара човек трябва да знае точно къде да излезе, ако се стигне до загуба.

Според метода на костенурките твърденията 1 и 3 са грешни а 2, 4 и 5 са верни.

Групите биват поканени в Чикаго, където преминава двуседмично обучение в края на декември. След това в началото на януари те започват да търгуват с малки сметки. След като се доказват, Денис финансира повечето от трейдърите с по 1 млн. долара.

Учениците са наречени „The Turtles" (Костенурките). Денис, току що се бил върнал от Азия, когато започнал програмата и обяснявал на хората с какво се е захванал, като казвал: Ще отгледаме трейдъри, точно както в Сингапур отглеждат костенурки.

Костенурките се превръщат в един от най-известните експерименти в света на борсовата търговия, като се смята, че в периода 1984-1989 г. те заработват 35 млн. долара за себе си като процент от изкараните 175 млн. долара за Денис от търговия със суровини, валути и облигации.

Ричард Денис в крайна сметка успява да докаже, че с прост набор от правила може да вземе хора с малък или без никакъв опит в търговията и да ги превърне в отлични трейдъри.

Костенурките са обучавани конкретно в стратегия, при която се търгува с тренда на пазара. Идеята е, че „трендът е твой приятел", така че би трябвало да купуваш при пробиви над предишни върхове и да продаваш при пробиви под предишни дъна. На практика това означава, че сигнал за покупка например може да е нов четириседмичен връх.

Параметрите за сигналите за влизане и излизане от пазара са пазени в тайна от Денис години наред и сега са защитени от най-различни авторски права.

Като цяло обаче Костенурките са използвали две основни системи, като и двете се базират на пробиви на Donchian channel. При едната сигналът за заемане на дълга позиция е бил при пробив на цената над върха за последните 20 дни, а сигналът за заемане на къса позиция е бил при пробив под дъното за последните 20 дни, като тук, ако предишният пробив е бил истински и е довел до печеливши сделки, новият сигнал се игнорира. Ако пък предишният пробив е бил фалшив, новият сигнал се отиграва. При другата система подходът е бил същия, но се използвал 55 дневен период и в този случаи се отиграват всички сигнали.

Системата на Костенурките е публикувана вече в няколко книги и може да бъде тествана назад във времето, за да се провери какви резултати би постигнала в последните години. Резултатите от тези тестове обаче показват драстичен спад в представянето след 1986 г. и дори нулеви печалби в периода 1996-2009 г.