|
Сряда, 11 Януари 2012 15:06 |
Политиката на централните банки обикновено се върти около срещите за контрол на предварително зададените и публично показани цели за годишния темп на инфлация. Бенчмаркът, използван за инфлационно таргетиране е обикновен ценови индекс на кошница с потребителски стоки, като индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ.
Заедно с целевите равнища на инфлация и календарните дати, които да бъдат използвани като мерки за изпълнение, политиката на инфлационно таргетиране може също така да установи и стъпки, които да се вземат в зависимост от това колко реалният процент на инфлация варира от целевото ниво, такива като например намаляване на лихвените проценти или добавяне на ликвидност в икономиката.
Докато централната банка на САЩ обикновено няма ясно определена цел за инфлация (за разлика от други страни като Канада, Австралия и Нова Зеландия), поддържането на ниска инфлация е една от основните грижи на Федералния резерв, заедно със стабилния растеж на брутния вътрешен продукт и ниските нива на безработица.
Нива на инфлацията от 1-2% годишно, обикновено се считат за приемливи (дори е желателно в някои отношения), докато темпове на инфлация по-високи от 3% представляват опасна зона, които могат да причинят обезценяване на националната валута.
Източник: Investopedia
Стани наш фен във Facebook
|