Брутният размер на сключените сделки на българския валутен пазар (включващ спот транзакции и търгувани извънборсово деривати на валутния пазар) за 20-те работни дни през април 2010 г. възлезе на 17.49 млрд. щ.д. (13.18 млрд. евро), което е с 55.3% над отчетения през април 2007 г. оборот от 11.73 млрд. щ.д. (8.58 млрд. евро).

Среднодневният оборот на валутния пазар възлиза на 874.4 млн. щ.д. (658.8 млн. евро), спрямо 563.1 млн. щ.д. (411.8 млн. евро) през април 2007.

Най-голям принос към отчетения ръст в оборота на валутния пазар имаше прирастът на спот сделките. Размерът на сключените сделки от този тип нарасна с 65.8% до 604.0 млн. щ.д. средно на ден през април 2010 г. спрямо същия месец на 2007 г. Тази категория заема най-голям дял от общия размер от търговията на традиционния валутен пазар - 69.0% от общото при 64.7% през април 2007 г.

Сред инструментите търгувани извънборсово, суаповете на валутния пазар се търгуват най-активно. Среднодневният оборот в тази категория през април 2010 г. е 211.4 млн. щ.д., което съответства на 24.2% от съвкупния размер на сключените сделки на пазара през този месец.

Сравнително по-малък е делът на форуърдните споразумения и валутните суапове. На тях се падат съответно 6.3% и 0.5% от общото, а среднодневният оборот в споменатите сегменти възлиза респективно на 55.4 млн. щ.д. и 4.0 млн. щ.д.

По контрагенти, през април 2010 г. бе отчетен значителен ръст на сделките с други финансови институции като банки, хедж фондове, пенсионни фондове, застрахователни компании и др., които не влизат в списъка с дилърите, предоставящи информация на Банката за международни разплащания (БМР).

Среднодневната стойност на транзакциите с тази категория контрагенти нараства повече от два пъти до 411.0 млн. щ.д. през април 2010 г. и формира 47.0% от съвкупния оборот на валутния пазар в сравнение с 30.9% през април 2007 г.

На сделките с други отчетни дилъри се падат 34.9% от общия оборот, като отбелязват ръст от 25.4% до 305.0 млн. щ.д. Валутните транзакции, осъществени с нефинансови клиенти нарастват с 8.3% до 158 млн. щ.д., което съответства на 18.1% от общия оборот на валутния пазар.

Географската сегментация на сделките е както следва: 64.3% от сделките са презгранични (т.е. с чуждестранни отчетни дилъри), а останалата част от 35.7% са осъществени на вътрешния пазар.

По падежна структура, 63.0% от сключените форуърдни и суап сделки са с интервал до 7 дни, при 80.0% през април 2007 г. Останалата част са с матуритет от 8 дена до 1 г.

Българският лев, еврото и щатският долар продължават да бъдат най-активно търгуваните валути. През април 2010 делът на транзакциите български лев/евро се увеличи значително до 61.3% от съвкупния оборот спрямо 39.0% през същия месец на 2007 г.

Втората най-често търгувана двойка остава евро/щатски долар с дял от 24.0% през април 2010 г. при 45.0% през април 2007 г.

Пазарната концентрация през април 2010 остава висока

Трите институции с най-голям оборот за месеца формират 74.3% от съвкупния оборот на валутния пазар.

Извънборсов пазар на деривати върху лихвени проценти

Среднодневният оборот на извънборсовия пазар на деривати върху лихвени проценти през месец април 2010 г. възлиза на 3.3 млн. щ. д. и е доминиран изцяло от суап сделки върху лихвени проценти.

Опциите върху лихвени проценти се използват сравнително по-рядко, основно за хеджиране на позиции на българския пазар.

Еврото е най-активно търгуваната валута, като участва в 75.4% от транзакциите. Останалата част от сключените сделки са деноминирани в щатски долари.

Приблизително 80.0% от съвкупните транзакции на деривати са осъществени с предоставящите информация дилъри. Останалата част се покрива почти изцяло от търговия с нефинансови клиенти. Характерно за търговията с деривати е, че преобладават презграничните транзакции.

Банката за международни разплащания координира на всеки три години провеждането на глобално проучване на пазарите на валута и на валутни и лихвени деривати. Целта на проучването е да се събере широкообхватна и международно съпоставима информация за размера и структурата на тези пазари.

През 2010 г., 53 централни банки и парични институции от целия свят, включително и Българската народна банка (БНБ) за втори път, взеха участие в проучването.

БМР определя обхвата на данните и методологията за тяхното събиране. На национално ниво проучването се осъществява от централните банки или паричните власти на отделните страни.

"Тригодишното проучване на пазара на валути и деривати" се провежда на два етапа. На първия етап от институциите се изисква да предоставят данни за брутния оборот, през месец април 2010 г., от операциите им с традиционни валутни инструменти, както и с валутни и лихвени деривати, търгувани извънборсово.

На втория етап, участващите в проучването дилъри предоставят информация за абсолютната и брутната пазарна стойност към края на юни 2010 г. на валутните, лихвените, кредитни, стоковите и други деривати, търгувани извънборсово.

В този документ са представени резултатите от първия етап на проучването, в който участваха 11 търговски банки. Избраните отчетни институции покриват около 90% от общия оборот на валутни операции и 95% от оборота на деривати.