Китай предложи рядка възможност за поглед към чуждестранните й валутни резерви, потвърждавайки, че прекалено голяма част от тях са в долари, а представител на централната банка на страната сподели, че има рискове за обезценяване на тази планина от пари, информира Reuters.

Дяловете на отделните валути във валутните резерви на Китай, които са най-големите в света и възлизат на 2.45 трлн. долара, са приблизително еднакви с традиционните стандарти - 65% в долари, 26% в евро, 5% в британски паундове и 3% в йени.

Публикацията в държавният вестник China Securities Journal цитира неназовани управители на резерва.

Разпределението на китайските резерви в чуждестранна валута представлява държавна тайна, но анализаторите отдавна смятат, че около две трети от резервите се държат в долари.

Отделно, Ху Сяолиян, заместник-управител на Централната банка на Китай, предупреждава, че обезценяването е потенциален риск за резервите чуждестранна валута на развиващите се страни.

"След като стойността на една резервна валута стане нестабилна, се появяват доста големи рискове от обезценяване на активите," пише Сяолиян в последното издание на China Finance, списание на китайски език, което се издава от централната банка.

Сяолиян потвърждава факта, че от много време Китай се притеснява от факта, че световната финансова система е доминирана от една валута в лицето на долара.

"Диверсифицираната международна валутна система ще бъде по-благоприятна за международната икономическа и финансова стабилност," според нея.

В тази насока развиващите се страни трябва да ускорят реформите на финансовите си пазари, а Китай ще работи в посока насърчаването на по-засиленото трансгранично използване на юана.

През последните месеци има признаци, че Пекин е засилил темпа на диверсификация на резервите си в чуждестранна валута в посока разграничаване от доларовите активи.

Нетните покупки на японски държавни облигации от страна на Китай са надминали 1.7 трлн. йени през тази година, което надхвърля с доста рекордните 255.7 млрд. йени отчетени през 2005 г.

Китай също така е увеличил притежанието си на Южнокорейски облигации с 2.48 трлн. вона (2.11 млрд. долара) през първите седем месеца на годината в сравнение с 1.87 трлн. вона в края на миналата година. Китайските инвеститори обаче започнаха да купуват южнокорейски дълг в средата на 2009 г.

В същото време Китай е намалил леко огромното си притежание на щатски държавни ценни книжа от 894.8 млрд. долара в началото на годината до 843.7 млрд. долара през юни, според последните данни. Китай си остава най-големият притежател на щатски държавен дълг.

Експерти обаче предупреждават да не се анализират прекалено много явните промени в паричните потоци от Китай. Както всеки инвеститор с търговски интереси, Пекин е показал готовност да мени стратегията си в зависимост от това какви покупки счита за уместни по съответното време.

От China Securities Journal излагат изгледите за връщане обратно към долара в краткосрочен план.

"Малко вероятно е Китай да увеличи закупуването на японски облигации в следващите месеци, защото йената може да поевтинее във всеки момент," се казва във вестника.

"Китай е много вероятно да увеличи закупуването на щатски облигации през септември. Вероятността Китай да закупи още Корейски облигации не може да бъде изключена".